Реч в българския език има две значения:

i. Ораторска реч

ii. Говорим език

i. Ораторска реч

В реториката речта е възпроизвежзане на обикновенно предварително подготвени думи, които ораторът произнася пред аудитория. Речта може да бъде и спонтанна, неподготвена. Подготвените речи могат да бъдат четени или декламирани, тоест произнасяни наизуст.

По-конкретно за видове речи виж:

• Политическа реч
• Ораторска реч
• Адвокатска реч
• Съдебна реч
• Защитна реч
• Обвинителна реч

ii. Говорим език

Речта е говоримия език. Теримнът е изкован от Сосюр, който прави разграничението Език-Реч. Речта отразява и съдържа индивидуалното, частното, единичното, моментното, неповторимото и т.н. в езика. Докато езикът, това са граматическите построения, речниците, речта си служи с тях за да създава живият език, за да изразява мисълта.

Физиологично речта се произвежда от говорния апарат на човека. За машинно възпроизведена реч виж синтез на реч и изкуствен интелект.

Вижте също

• Език

ЕзикознаниеРеторикаЛингвистика

Sprechen | Speech | Discurso | Puhe | Parolado | Spraak | Mowa | Fala | Речь | Tal (språk) | 言語