Страйкболът е военна игра, появила се в Япония в началото на 80-те години и много бързо разпространила се в САЩ, западна Европа и още много страни.
Тази спортно–състезателна дейност търси симулация на битки с използване на точно изработени копия на реални бойни оръжия (реплики), стрелящи с пластмасови топчета с диамеър 6 мм (BB), изстрелвани с помощта на газ или въздух под налягане. Сценариите на игрите са еднакви или подобни на реалните, като често се изиграват наистина случили се операции или военни действия. Използва се реална военна или полицейска екипировка: радиостанции, прибори за нощно виждане, тактически фенерчета, лазерни мерници, трасиращи сачми и др. Въпреки че не съществува строго определена екипировка и облекло, всеки отбор предпочита да се облича униформено с подходящи военни камуфлажни облекла и аксесоари за постигане на по-голям реализъм и за успех на игралното поле. Може да се играе еднакво добре и денем и нощем. Сачмите от пластмаса, използвани в страйкбола, имат скорост на излизане от цевта около 90 м/с, въпреки че тя може да варира за репликите на пистолети от 40 м/с до 130 м/с, а за репликите на снайпери и до 180 м/с. Често различните организации и отбори сами определят ограниченията в скоростта на сАчмите за различните видове реплики. Теглото на сачмите е около 0,20 грама, като може да варира от 0,10 при репликите на пистолети до 0,50 гр при репликите на снайпери. Ефективната далекобойност на пистолетите е до около 50 м, а на снайперите — над 300 м. Дулната енергия обикновено е около 1 kJ, Но също може да варира в зависимост от правилата на дадената организация или законите на дадената държава и до няколко kJ. С други думи, максималното нараняване по кожата трябва да бъде синина или в краен случай леко разкъсване със съвсем малко кръв.
Концентрацията на голям брой играчи налага идентификация на участващите групи, най-често с цветна кърпичка завързана на ръката, за да се избегне „приятелския огън“. Въпреки че съществуват много варианти на играта, основният е елиминирането на противниците или противниковите отбори, прострелвайки ги в тялото или в екипировката. Подобно на пейнтбола, се използват определени защитни средства като защитни очила, предпазващи от нараняване очите на играчите. Това е практически единствения физически риск при игра на страйкбол. Обикновено, ако се забележи, че някой играч е свалил защитните си очила, играта се прекъсва и той бива поканен да напусне игралното поле.
В момента в много страни по света има вакуум в законодателството относно страйкбола, особено при игра на публични места, тъй като високата степен на реализъм на екипировката може да обърка населението, да предизвика фалшива аларма и да извика намесата на полицията. Препоръчва се в такива случаи да се играе на частни терени или на специално предназначени за целта терени, като предварително са уведомени нужните структури на властта в дадената област.
Основното базово изискване в играта е доверие и чест на играча, тъй като способите за проверка дали някой е получил попадение са много ограничени. Обикновено играчът получил попадение извиква „убит!“ или по някакъв друг начин дава ясно да се разбере, че е бил елиминиран и напуска игралното поле. Най-лошо приеманите играчи са „безсмъртните“ (или още наричани „маклаудовци“) по разбираеми причини.
Почитателите на страйкбола по правило нямат връзка с определена идеология, нито с тенденции за употреба за насилие. По-скоро за тях е игра повишаваща адреналина и служеща за разтоварване. Несъмнено специалните части на много страни практикуват страйкбол за подобряване на тактическата си и стрелкова подготовка. Организацията, развиваща този спорт в България е Българската страйкбол федерация(www.strikeball.org) Създадена е през 2004 година. Създател на движението в нашата страна е Милен Иванов(ANDERS), който през 2003 г. година събира група ентусиасти и започват да популяризират спорта. Днес той е председател на БСФ.
С течение на времето, като един от най-мощните и добре организирани страйкболни отбори, се откроява отбор "Шипка" - http://shipka.airsoftbulgaria.com. Именно "Шипченци" се превръщат в еталон на съвременният страйкболист, като обединяват около себе си всичко, което носи огромна позитивна енергия, военен талант и най-важното - ярък боен дух. Днес те успешно проправят пътя на този вид военна симулация, като печелят повечето първи места на проведените състезания.
Защитните очила, със и без защитаваща лицето част са и единствената минимално изисквана защита. Мунициите BB не нанасят особена вреда, но ако оръжието е било тунинговано (усилено, подобрено) или разстоянието между стрелящия и целта му е малка, болката която причиняват е по-голяма. Кокалчета по ръцете, уши, устни и други подобни места са силно чувствителни и е доста болезнено когато бъде получено попадение в тях. Облеклото обикновено дава достатъчна защите, но обикновено ръцете и лицето остават незащитени.
Защитните очила не трябва да могат да бъдат повредени или засегнати по какъвто и да било начин от най-тежката съчма BB изстреляна от най-много 30 см от най-мощното оръжие участващо в играта. Често защитните очила се замъгляват, защото затопления влажен въздух между тях и лицето се отстранява трудно без да се свалят. Колкото повече въздух циркулира между лицето и очилата, толко по-малко се замъгляват те. Също така съществуват очила, които не се замъгляват. Термичните очила фунционират, защото имат две разделени плоскости и въздуха между тях предпазва замъгляването на вътрешната. Въздухът не предава добре топлина. Термичните очила са доста скъпи, въпреки, че съществуват и други начини да се намали или изчисти напълно замъгляването. Най-лесния е с парцал натрит със сапун или нещо подобно на се натърка вътрешната страна на очилата. Този метод намалява замъгляването, но не го емиминира и трябва да се прилага преди всяка употреба на очилата.
Съществуват и специални мрежести очила. Те се произвеждат зключително за нуждите на страйкбола. При тях отсъства проблема със замъгляването, но намаленото количество светлина създава някои неудобства.
Жълто оцветените очила увеличават контраста, от което видимостта на дневна светлина се подобрява. Обаче ако светлината не е достатъчна, намаляват видимостта, като например на свечеряване или в облачно време.
Чорапите са друга част от облеклото, която много хора подценяват. Подходящите чорапи намаляват умората, намаляват опасността от поява на мазоли и рани по стъпалата, държат достатъчно топлина, пазят краката сухи, и въобще влиаят на цялостното физическо състояние и здраве на играча. В по-студено време е по-добре два чифта тънки чорапи един върху друг, отколото един чифт дебели, защото тънките чорапи изолират по-добре.
Раниците не винаги се носят и ползват, особено при по-кратки игри на страйкбол, но ако има вероятност играта да продължи много часове или дни са много полезен аксесоар. Освен за пренос на оръжия, муниции и друга екипировка, могат да се използват за носене на храна, вода или за пренасяне на цялата екипировка от и към игралното поле.
Има голям набор от всевъзможни тактически жилетки, ловджийски или комбинации от бронирани жилетки с допълнителни джобове и кобури. Нужно е да се избира според съответната ситуация и особености на личното оръжие и екипировка.
Съществуват стотици типове камуфлажно оцветяване и поради това играча трябва да умее да подбира възможно най-адекватното според обстановката. Например пустинен камуфлаж в светли пясъчни цветове в гориста местност може да превърне играча в лесно забележима от голямо разстояние цел и обратното. Подходящо подбрания камуфлаж може да направи незабелязан играча дори на на съвсем малко разстояние. Когато се обличат камуфлажни дрехи също така трябва да бъдат прикрити всякакви метални предмети, като часовници, обеци и др., откритите части на тялото да бъдат сведени до минимум, а които няма възможност да бъдат покрити, трябва да бъдат оцветени с подходящи камуфлажни бои, като това се отнася най-вече за лицето и ръцете. Важно е да се отбележи, че прикрива не само цвета, но и формата, ако играча съумее да създаде лъжливо впечатление за формата си посредством заемане на необичайно положение на тялото, закачване на клонки и предмети по себе си, възможността да остане незабелязан нараства многократно. За отбелязване е също, че стардантините камуфлажни облекла в българската армия са подходящи единствено в пролетно-летния сезон или в гъсто обрасли иглолистни гори, поради тъмния наситен зелен цвят и шарки с резки и прави краища. Често е удачно и носенето на камуфлажен плащ когато трябва да се прекара по-дълго време в очакване или трябва да се прикрият по-големи обекти.
Най-често използваните оръжия, това са т.н. спрингови модели, такива, които се зареждат ръчно и изстрелват топчето с помощта на пружина. Главното неудобство се състои от необходимостта да се презарежда всеки път и лесната амортизация, но за сметка на това евтин разход. Първоначално, като правило, прицелната далекобойност на този тип пружинни страйк-оръжия е около 15-20 метра максимум, тунингованите образци може да допринесат за още 10м увеличение на дължината на полета на топчето. Налице са много случаи, когато спрингово оръжие в умели ръце може да се противопостави достойно на електрическо подобно. Но спринга - това е само първата стъпка в овладяването на тайните на страйкбола. А съществуват и далеч по-сложни модели страйк-оръжие.При добро желание и достатъчен финансов ресурс,лесно може да се премине към следващия клас страйкболни оръжия. Това са така наречените AEG - електропневматично оръжие или газобалонно оръжие. Такова оръжие е много по-мощно и позволява да се води огън, както на единична стрелба, така и на откоси, а може да се тунингова допълнително, да му е увеличи скоростта до 150 - 200 м/с и далекобойност над 100 метра. Хубавото на подобен род модерни оръжия за игра е, че те до голяма степен се доближават до ТТД на истинските и така правят усещането за реалност още по-силно.
Основната бойна единица, това е групата (2-10 човека), а нейната численост в подгрупи зависи от конкретната игрова ситуация и тактика. Членовете на подобен тип групи трябва да бъдат обиграни и натренирани, много добре да владеят своето оръжие и снаряжение, бързо и адекватно да реагират на ситуацията и съответните указания на своя командир. Най-често използваната тактическа единица, това е бойната четворка. Командирът на четворката отговаря за своите подчинени, той поддържа по време на битката контакт с останалите групи и със своите бойци и сам участва в бойните действия. Всичките членове на групата са длъжни да се познават взаимно, като помежду им трябва да има пълно доверие.
Airsoft | Airsoft (Spiel) | Airsoft | Airsoft | Airsoft | Airsoft | Airsoft | Airsoft | איירסופט | Softair | エアソフトガン | Airsoft | Airsoft | Airsoft | Airsoft | Airsoft
This article is licensed under the GNU Free Documentation License.
It uses material from the
"Страйкбол".
Home Page • arts • business • computers • games • health • hospitals • home • kids & teens • news • physicians • recreation• reference • regional • science • shopping • society • sports • world