Синтаксисът е един от двата дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч, изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта.

Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от тяхните лексикални свойства.

Тъй като най-голяма единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.

Във формалната логика синтаксисът изучава връзките между изразите в един формален език (обратно на семантиката). В информатиката означава сбора от правилата за писане на даден програмен език.

В други области, синтаксисът се използва в смисъл на правила, които важат за някакъв начин на изразяване (напр. в киното).

ЛингвистикаГраматика

Sintaxi | Syntax | Cystrawen | Syntaks | Syntax | Syntax | Sintaxis | Syntaxe | Sintaxe | תחביר | Szintaxis | Syntaxe | Sintaksis | Sintaxo | 統語論 | genlalske | 통사론 | Syntaxis | Zinsbouw | Syntaks | Syntaks | Składnia | Sintaxe | Синтаксис | Syntax | Syntax | சொற்றொடரியல் | Синтаксис | Cú pháp câu lệnh | 语法学