Русия

Русия, (съгласно чл.1 от Конституцията на страната, наименованията Руска федерация и Русия са равнозначни), е най-голямата по територия държава в света.

Тя обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с Норвегия (196 км обща граница), Финландия (1 269 км), Естония (294 км), Литва (215 км), Латвия (245 км), Полша (210 км) (последните две граничат с руския анклав Калининградска област), Беларус (1 170 км), Украйна (1 385 км), Грузия (783 км), Азербайджан (347 км), Казахстан (5 637 км), Китайската народна република (4 621 км), Монголия (3 485 км) и Северна Корея (16 км). Русия се доближава до САЩ при Беринговия пролив.

Северната и източна й граница представляват Атлантическия, Северния ледовит (19 240 км) и Тихия океан (12 280 км). Русия също така има излаз на Азовско море (672 км), Черно (430 км), Балтийско (135 км) и Финския залив (540 км), както и Каспийско море (920 км). Площ - 17,075 милиона км², като на европейската част се падат 3 685,4 хил. км² (21,6%), а на азиатската-13 380,0 хил. км² (78,4% от общата площ).

Население - 145,5 милиона жители (2002).

История

Основна статия: История на Русия

До X век

Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живеели угро-фини и балтски племена. През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). През средата на VII-X век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началто на VIII век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. В X-XIV век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.

X-XIX век

В 10 век се образува Древноруска държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант. През XII век-XIV век в Източна Европа са съществували Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. В 13 век източнославянските княжества, Волжско-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), шведска и немска агресия (Невската битка, 1240 г.; Ледовото побоище, 1242 г.). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили в (Куликовската битка, 1380 г.; Противостоенето на Угра, 1480 г.). В XIV-XVI век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува Московска централизирана държава, която включва всичките земи на Северо-източните и северо-западните княжества, образувало се ядрото на великоруската народност. От края на 16 век- до средата на 17 век се е оформило крепостното право. В началото на 17 век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. През средата на 17 век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър І (от края на 17 век— 1-та четвърт на 18 век) са оказали начително влияние на социално-икономическото и културно развитие на страната. Победата в Северната война 1700-1721 дава изход на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването в 16 век-19 век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток, влизането в състава на Русия на редица народи, се е образувала многонационална държава: Руската империя. Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г.. Селската реформа 1861 г. отменя крепосното право и започва развитието на капитализма. В края на 19 век - до началото на 20 век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Държавната Дума на Руската империя (Парламент).

XX-XXI век

Руско-японската война 1904—1905 г. способства за избухването на Революцията от 1905-1907 г. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918 г. През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. Развилата се гражданска война 1917-1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано с СССР. На 12 юни 1990 г. Събранието на народните депутати (на руски:Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверинитет на Руската Федерация. През 1991 г. е учреден постът на президента. През септември 1993 г. с Указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 г. е приета Конституцията на Руската Федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Русия Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която беше приета в 1993 година.

Държавен глава - Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 4 години със всеобщо избирателно право при тайно гласуване).

Представителен и законодателен орган на Руската Федерация — двукамерно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума.

В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия.

Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати.

Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.

Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация.

Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.

В регионите законодателните събрания се избират по смесена система.

От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ.

Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата "даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ".

Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Русия

Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). Столица - Москва. В състава на Руската Федерация влизат 88 равноправни юридически субекта:

21 републики:

Адигея, Бурятия, Кабардино-Балкария, Карелия, Мордовия, Тува, Чечения, Алтай, Дагестан, Калмикия, Коми, Северна Осетия, Удмуртия, Чувашия, Башкортостан, Ингушетия, Карачаево-Черкезия, Марий Ел, Татарстан, Хакасия, Якутия.

7 края:

Приморски край, Хабаровски край, Красноярски край, Краснодарски край, Пермски край, Ставрополски край, Алтайски край.

48 области:

1 автономна област: Еврейска автономна област.

9 автономни окръга:

Агински-Бурятски автономен окръг, Корякски автономен окръг, Ненецки автономен окръг, Таймирски автономен окръг, Уст-Ордински Бурятски автономен окръг, Ханти-Мансийски автономен окръг, Чукотски автономен окръг, Евенкски автономен окръг, Ямало-Ненецки автономен окръг.

Напоследък започна окрупняване на тези субекти на федерацията чрез сливане.

градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург.

На 13 май 2000 г. с указ № 849 на Президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват равноправните юридически от състава на федерацията.

Природа

Основна статия: Природа на Русия

Релефът е разнообразен. Около 70% от територията са заети от равнини – най-вече Източноевропейската равнина, в пределите на която са Валдайски, Средноруски, Приволжки и др. ниски възвишения, както и Окско-Донска, Прикаспийска и др. низини.

Източна граница на Източноевропейската равнина е планинската система Урал с най-висока точка -1895 м. На изток от Урал са Западносибирската равина, Средносибирското плато и Якутската равнина.

Планински области заемат източните и южните части на страната - северните части на Голям Кавказ, където се намира и най-високата точка в Русия - връх Елбрус- 5642 м, Южносибирските планини, включващи Алтай (с най-висок връх - Белуха- 4506 м), Западен и Източен Саян.

По дължина на Тихоокеанското крайбрежие са планините на Камчатка (вулканът Ключевская Сопка - 4750 м) и Курилските острови с активно действащи вулкани.

Климатът е континентален, в северните райони - рязко континентален, а в Далечния изток - умерен, мусонен.

Средните температури през януари са между 0 до -5°С в европейската част, до -40 С и -50° С в Якутия. През юли температурите са от 5 С в Северен Сибир до 24-25°С в Прикаспийската низина.

Валежи - до 2000 мм в Алтай и Северен Кавказ, до 1000 мм в Далечния изток, 700 мм в европейските равини.

Най-големите реки в Русия са Северна Двина, Печора, Енисей, Лена, Индигирка, Колима (към басейна на Северния ледовит океан), Амур, Анадир (към Тихия океан), Дон, Кубан, Нева (към басейна на Черно море и Атлантическия океан) и Волга (към Каспийско море).

Основните езера в страната са Каспийско море, Байкал, Ладожко езеро, Онежко езеро и др.

Растителност - арктическа, тундрова, лесотундрова, степна, смесени гори /заемат около 65% от площта на страната/. Областите с вечна замръзналост в северните части заемат около 10 млн.кв.км.

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Русия

Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика.

Добиват се нефт (13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив), природен газ (36,4% от световните запаси, 571 милиарда м³, годишен добив), въглища (245 милиона тона годишен добив), злато, сребро, платина, желязна руда, боксити, мед, никел, олово, цинк, калай, волфрам, молибден, живак, фосфорити, скъпоценни камъни и др.

Страната притежава големи мощности за преработване на петрол, нефтохимия, черна и цветна металургия.

Развити са химическа промишленост, машиностроене (военно и космическо, промишлено оборудване, морски и речни кораби, самолети и вертолети, автомобили, автобуси, трактори и други селскостопански машини, електроника и електротехника, атомни реактори, ж п вагони и локомотиви и др.), дървопреработвателна, целулозно-хартиена, текстилна и шивашка, хранително-вкусова промишленост и др.

Повечето предприятия са с остаряло оборудване.

Селското стопанство задоволява потребностите на страната с най-необходимите продукти.

Отглеждат се пшеница, овес, ечемик, просо, ръж, царевица, ориз, грах, захарно цвекло, лен, слънчоглед, картофи, плодове и зеленчуци.

Развито е и животновъдството - отглеждане на едър рогат добитък, свине, кози, северни елени, птици и др.

Селското стопанство e със сравнително ниска продуктивност и производителност.

Население

Основна статия: Население на Русия

Населението на Руската Федерация възлиза на около 146 800 хиляди жители.

Русия заема 17 млн км², което я прави най-голямата държава в света. Гъстотата на населението е 9 души/км², като по този показател е една от най-обезлюдените страни в света. Населението е предимно градско.

Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т.нар. източни славяни, чиято прародина е вероятно днешна Украйна.

Култура

Основна статия: Култура на Русия

Национален празник на страната е Денят на Русия - 12 юни.

Официални празници са също:

Новогодишните празници -1,2,3,4 и 5 януари;
Рождество Христово- 7 януари;
Ден на защитника на Отечеството - 23 февруари;
Международния ден на жената - 8 март;
Празника на Пролетта и Труда -1 май;
Денят на Победата - 9 май;
Денят на народното единство - 4 ноември.

Други

Външни препратки