article

За други значения вижте Родопи (пояснение).

Ngruev.Rodopi.JPG

Родопите са планина в България и Гърция. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви и Доспатски планини.

География


Морфогеографски особености

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини. За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха и тук липсват острите острите зъбери, присъщи за Рила и Пирин.

Граници и дялове

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.

По особености в релефа Родопите се дели на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родпи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западни Родопи
На запад от река Въча се намират Баташката планина, ридовете Алабак, Къркария, Дъбраш и Велийшко-Виденишкия дял. Между тях се намират котловините Чепинска, Баташка, Девинска и Доспатска. Западните Родопи са просечени от долините на реките Въча, Чепеларска, Чепинска и др. В тази част на панината се срещат типични карстови форми: ждрела - Буйновско и Триградско, пещери - Снежанка, Ягодинската пещера и Лепеницата, Чудните мостове, карстови извори - Настански, Беденски и Клептуза.

Източни Родопи
На изток от река Въча се издига Переликския дял, който има разклонения Мурсалица и Букова планина. В този дял се намира курорта Пампорово, както и Смолянските езера. Тук се намира най високият връх на Родопите - Голям Перелик (2191 м). Переликският дял е свързан посредством Роженската седловина с Преспанския дял. Переликско-преспанското било е вододел на реките Въча и Чепеларска с река Арда. В Преспанския дял се намират котловините Смолянска и Чепеларска.

За разлика от Западните Родопи релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.

На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполската котловина и Хасковската хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На запад от река Арда са ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1464 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1483 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. Вследствие външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Климат

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Водни запаси

Реки: Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица

Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Студен кладенец

Смолянски езера

Върхове в Родопите

  • Голям Перелик - 2191 м
  • Персенк - 2074 м
  • Голяма Сюткя - 2186 м
  • Малка Сюткя - 2078 м
  • Баташки снежник - 2082 м

Флора и фауна


Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голяма растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Човешка дейност


Население

Етническият състав ( гърци, българи, власи, арменци, иберийци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи ) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катерин Асдраша Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294 (72 - 74), която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос.

Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Доспат, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница

Туризъм

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ

Пещери: Снежанка, Дяволско гърло, Ягодинска пещера

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, Устра, мегалитни и скални светилища

Промишленост

  • Дърводобив
  • Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път

Източници


Вижте също


Външни препратки


Родопи

Rhodopen | Rhodope Mountains | Rodopy | Rodopibergen

 

This article is licensed under the GNU Free Documentation License. It uses material from the "Родопи".

Home Pageartsbusinesscomputersgameshealthhospitalshomekids & teensnewsphysiciansrecreationreferenceregionalscienceshoppingsocietysportsworld