- За други значения вижте Родопи (пояснение).
Ngruev.Rodopi.JPG
Родопите са планина в България и Гърция. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви и Доспатски планини.
География
Морфогеографски особености
Родопите са най-голямата част от
Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини. За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през
Ледниковата епоха и тук липсват острите острите зъбери, присъщи за Рила и Пирин.
Граници и дялове
Границата на Родопите с
Рила и
Пирин се очертава от долината на
река Яденица, седловината
Юндола,
Аврамовата седловина, река
Дрешенец и долината на река
Места.
Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на
юг, където планината плавно преминава в полетата на
Беломорска Тракия.
По особености в релефа Родопите се дели на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родпи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най високите точки са над 1800 - 2000 м.
Западни Родопи
На запад от река
Въча се намират
Баташката планина, ридовете
Алабак,
Къркария,
Дъбраш и Велийшко-Виденишкия дял. Между тях се намират котловините
Чепинска,
Баташка,
Девинска и
Доспатска.
Западните Родопи са просечени от долините на реките Въча,
Чепеларска,
Чепинска и др. В тази част на панината се срещат типични карстови форми: ждрела -
Буйновско и
Триградско, пещери -
Снежанка,
Ягодинската пещера и
Лепеницата,
Чудните мостове, карстови извори - Настански, Беденски и Клептуза.
Източни Родопи
На
изток от река Въча се издига Переликския дял, който има разклонения
Мурсалица и
Букова планина. В този дял се намира курорта
Пампорово, както и
Смолянските езера. Тук се намира най високият връх на Родопите -
Голям Перелик (2191 м).
Переликският дял е свързан посредством
Роженската седловина с Преспанския дял. Переликско-преспанското било е вододел на реките Въча и
Чепеларска с река
Арда. В Преспанския дял се намират котловините
Смолянска и
Чепеларска.
За разлика от Западните Родопи релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполската котловина и Хасковската хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На запад от река Арда са ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1464 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1483 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. Вследствие външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Климат
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.
Водни запаси
Реки: Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица
Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Студен кладенец
Смолянски езера
Върхове в Родопите
- Голям Перелик - 2191 м
- Персенк - 2074 м
- Голяма Сюткя - 2186 м
- Малка Сюткя - 2078 м
- Баташки снежник - 2082 м
Флора и фауна
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голяма растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове -
вергилиев дъб,
брекиня,
габър,
дива круша,
драка,
червена хвойна и др.
На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.
Човешка дейност
Население
Етническият състав (
гърци,
българи,
власи,
арменци,
иберийци,
турци,
кумани,
печенеги,
татари,
латинци и
евреи ) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катерин Асдраша
[ Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294 (72 - 74)], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на
траките и
славяните, а
павликяните -
арменци е причислила към българския етнос.
Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Доспат, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница
Туризъм
Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк
Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин
Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ
Пещери: Снежанка, Дяволско гърло, Ягодинска пещера
Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора
Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, Устра, мегалитни и скални светилища
Промишленост
- Дърводобив
- Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път
Източници
Вижте също
Външни препратки
Родопи
Rhodopen | Rhodope Mountains | Rodopy | Rodopibergen