Разказът е повествователен жанр, който се характеризира с определен брой думи.

Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия. Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, баталистични, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.

В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичният разказ. Началото на този разказ поставя Л. Каравелов ("Дончо", "Мъченик", "Неда"). След Освобождението разкази пишат Ив. Вазов, Т. Г. Влайков, М. Георгиев, Елин Пелин, А. Страшимиров, Й. Йовков, Г. П. Стаматов, Г. Райчев, а в по-ново време - Г. Караславов, О. Василев, А. Каралийчев, Св. Минков, Ем. Станев, П. Вежинов, Ил. Волен, Б. Райнов, К. Калчев, Н. Хайтов, Й. Радичков и др.

Литература

Kurzgeschichte | Short story | Novelo | Cuento | Kort verhaal | Novelle