РНК

zftRNA2.gif Рибонуклеинова киселина (РНК) е нуклеинова киселина, състояща се от верига от ковалентно свързани нуклеотиди. Тя се отличава биохимически от ДНК по наличието на допълнителна хидроксилна група, свързана с всеки пентозен пръстен, както и по използването на урацил вместо тимин. Една от главните функции на РНК е копирането на генетична информация от ДНК (чрез транскрипция и превеждането и в белтъци (чрез транслация. Наличието на допълнителна хидроксилна група в структурата на нуклеотидите на РНК я прави по-нестабилна и по-лесно разрушима в сравнение със структурата на ДНК. Ето защо генетичната информация на организма се съхранява в ДНК (с редки изключения).

Видове РНК

Тъй като РНК изпълнява много функции в организма тя се дели на няколко вида в зависимост от предназначението си: рибозомна (рРНК), транспортна (тРНК) и информационна или матрична (иРНК или мРНК) РНК.

Рибозомна рРНК

Рибозомната РНК е главната съставка на рибозомите, нуклеопротеиновите структури, в които се изършва синтеза на полипептидните вериги на белтъците.

ZftTRNA.gif

Транспортна тРНК

Функцията на тРНК е да пренася аминокиселините в тяхната активна форма до рибозомите, където те се свързват чрез пептидни връзки в последователност, определена от мРНК. Транспортната РНК е най-нискомолекулният тип РНК и съдържа само около 75 нуклеотида. За всяка аминокиселина има най-малко една тРНК. тРНК молекулите се образуват в ядрото от една по-голяма молекула-предшественик. Макат отделните тРНКи, специфични за аминокиселините, да притежават различна първична структура, те имат и много общи свойства. Всички тРНКи имат двойноспирални вътрешноверижни участъци, предизвикващи нагъване на веригата по специфичен начин.

Информационна (матрична) мРНК

мРНК служи като матрица или шаблон, по който се осъществява белтъчната синтеза. Процесът на тази синтеза се нарича още ДНК-транслация.

Състав на РНК

РНК е неразклонена верига от линейно свързани нуклеотиди, съединени с фосфодиестерни мостове. Тя много прилича на ДНК, но освен с една от пиримидоновите си бази, тя се различава от нея със структурата си. Докато ДНК има изявена двойноспирална структура, то при РНК се наблюдават различни двоични и третични форми, характерни за всеки отделен вид РНК. Нуклеотидите се състоят от рибозна част, съединена в 5' края си с фосфатна група. Симетрично от другата страна на рибозата се свърза една пиримидинова или пуринова база. Пиримидиновите бази при РНК са цитозин и урацил (при ДНК - тимин). Те са производни на химичното съединение пиримидин. Пуринови бази са са аденин и гуанин (еднакви за РНК и ДНК). Те са производни на съединението пирин.

Виж също

Генетика