Gourt Home::Gourt :: Прилеп (град)
Прилеп е град с 73 925 жители, разположен в Южна Македония. Градът е разположен на 126 километра (по въздух) от столицата - Скопие и на 32 километра от Крушево. Прилеп е наричан също Градът под Марковите кули, защото се намира близо до кулите на легендарния герой Крали Марко и град на тютюна.
Население
Мнозинството от жителите на Прилеп са македонци (64 527). Останалите са роми (4 421), сърби (315), турци (254) и албанци (29).
История
Prilepstreet.PNG Римското селище се е наричало Ceramia, а по византийско време Прилапон, намиращо се на мястото на сегашното предместие Варош. От 9 век Прилеп е българско средище, после е византийско или сръбско (цар Душан), а през 14 век столица на независимо княжество на местни феодали.
По времето на крал Марко Мърнявчевич (Крали Марко), от 1371 до 1395 година Прилеп е столица на държавата му.
След завоюването от турците през 1395 г. жителите напускат стария град. През 19 век се оформя днешният център със Старата чаршия.
След 1912 г. Прилеп дели съдбата на Вардарска Македония.
През април 1941 г. германските части предават града на Царство България. На 11 октомври 1941 г. група македонски комунисти под ръководството на Титовия пратеник Лазар Колишевски атакуват полицейския участък в града. Поради тази причина, 11 октомври е избран от следвоенното правителство на Македония за държавен празник.
Паметници на културата
В местностите „Бедем“, „Градище“ и „Безистен“ и при древните селища Стибера, Алкомена, Керамия и Колобанса около Прилеп се намират останки от античния период, както и некрополи от преди римско и раннохристиянско време.//bentchev.tripod.com/bilder/156.jpg Повечето забележителности са от средните векове: крепостта Маркови кули (10 век, разширенена през 14 век), изградена от гранитни блокове, е една от най-забележителните на Балканския полуостров. Малката църква Свети Архангел Михаил под крепостта (11 век) е престроена на куполна църква през 1371-1395 г. Църквата Свети Димитър (края на 10 - началото на 11 век) със стенописи от ранния 12 век (открити през 1963 г.) е била разширена през 14 век. Църквата Свети Никола (края на 12 век) е реставрирана през 1960-те г. Там се намират стенописи от 12 век и от 1298 г. Забележителни са църквите Свети Петър и Павел (14 век), Свети Атанасий (14 век), Света Богородица Пречиста (14 век и 1438 г.), Успение Богородичино (14 - 17 век) и Свето Преображение (14 - 17 век). В църквата Благовещение Богородично (1838 г.) се намира голям иконостас от резбарите Д. Станишев и П. Гарка, както и икони от А. Зограф и А. Цугаро. Църквата Свето Преображение е построена през 1868 г.
Недалече от Прилеп се намира манастирът Трескавец с църквата Успение Богородично, където има фрески от 15, 16 и 19 век. Забележителна е и манастирската църква Св. Преображение над село Зързе.
Мюсюлмански паметници на културата в града са "Скършена джамия", джамията при Старата чаршия (16 век) и Саат кула (1858 г.).
Димитър Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и Даме Груев са били учители в града.
Лит.: А. Дероко, Маркови кули - град Прилеп / Старинар 5-6, 1954/55; А. Николовски, Д. Корнаков и Коста Балабанов, Споменици на културата на НР Македониjа, Скопjе 1961
Родени в Прилеп
- Атанас Иванов, български просветен деятел и революционер
- Влатко Стефановски, македонски джаз и рок музикант
- Данаил Крапчев, известен български журналист
- Димитър Талев, български писател
- Димитър Чкатров, български революционер
- Иван Каранджулов, български общественик
- Йордан Чкатров, български революционер
- Коста Църнушанов, български просветен деятел
- Кръсте Цървенковски, македонски комунистически лидер
- Кръстьо Гермов, български революционер
- Марко Цепенков, български фолклорист
- Методий Кусев, екзархийски митрополит
- Михаил Иванов, български учен, лекар
- Никола Каранджулов, български революционер
- Пере Тошев, български революционер
Външни препратки
Prilep | Prilep | Prilep | Prilep | Prilepas | Прилеп | Prilep | Prilep | Прилеп | Prilep | Pirlepe
"Прилеп (град)"
