Правописът (ортографията) е система от валидни за даден език норми (правила) на писане като:

• писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части - представки, корени, наставки, окончания;
• писането на сложни думи - слято, полуслято и разделно;
• използването на главни и малки букви;
• сричкопренасянето на части от думи на нов ред;

Правописът също така обхваща и правила за правилното поставяне на препинателни знаци (пунктуация), изписането на съкращения и, евентуално, транскрипцията на чужди имена и думи в съответния език, транслитерацията на писмената система да дадения език в друга писмена система (например, транслитерация на българско писмо с латиница).

Вижте още

• Категория:Български правопис

Използвана литература

• Д. Розенталь, М. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976, стр. 250
• Д. Тилков, Т. Бояджиев Българска фонетика, С. 1977, стр. 227 - 233
• Правописен речник на българския книжовен език, С. 1965 (Увод, стр. III - XL)

Лингвистика

Orthographie | Reizhskrivadur | Ortografia | Pravopis | Retskrivning | Orthographie | Ορθογραφία | Orthography | Ortografio | Ortografía | Ortografia | Orthographe | Ortografía | אורתוגרפיה | Pravopis | Helyesírás | Ortografia | 正書法 | Orthographia | Schriefwies | Spelling | Ortografia | Ortografia | Орфография | Orthography | Ortografi | 正字法 | Chiàⁿ-jī-hoat