Плевен

Плевен е град в Северна България, областен център на община Плевен и на Плевенската област. В близост до него се намира град Ловеч.

География

Град Плевен е разположен в централната част на Дунавската равнина и отстои на почти еднакво разстояние от река Дунав и Стара планина. Градът се намира на равно разстояние от София и Стара Загора — по 170 км, на 110 км. североизточно от Враца, на 35 км. северно от Ловеч, на 146 км. югозападно от Русе и на 55 км. югозападно от Никопол. Достъпът до града по река Дунав се осъществява чрез пристанище Сомовит, отстоящо на 30 км от Плевен. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански и транспортни полети. Плевенска област е с 320 хиляди жители, от тях 126 хиляди населяват самия град и така го превръщат в силно урбанистичен център и седми по големина в България.

История

И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.

През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. По това време славяните дават и днешното име на града — Плевен. За първи път името се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.

По време на османското владичество, Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и чешми. През 1825 год. тук отваря врати първото Светско училище, през 1840год. Анастасия Димитрова отваря вратите на първото Девическо училище в България. Именно тук през 1869 година, националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава в Плевен първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище "Съгласие".

В хода на Руско-турската освободителна война, Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изхода на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, сега - като Ден на признателността.

Религии

Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Преобладаваща e източноправославната, която се изповядва от около 90% от жителите на общината, 5% от населението са мюсюлмани. Никополската епархия, в която влиза и община Плевен, е най-голямата католическа епархия в страната. Римокатолици са 5% от населението.

Църквата „Свети Николай“ е единственият паметник от Възраждането с национално значение. Построена през 1834 г. на мястото на малкия параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14-16 век. Със султански ферман от 1696 г. е разрешено той да бъде възстановен в стария му вид. По-късно е построена по-голяма църква, открита през 1834 г. Иконостасът е дело на майстори от тревненската резбарска школа, а иконите са рисувани от представители на самоковската школа. В храма е експонирана една от най-богатите колекции от икони на Димитър Зограф, включваща 68 икони.

Църквата „Света Троица“ е построена през 1934 г. в характерен източноправославен стил.

Сведения за църквата „Света Параскева“ се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. По предложение на църковното настоятелство през 1870 г. на мястото на старата сграда е издигната нова, тържествено осветена лично от екзарх Антим I.

През 2001 година започва строежът на католическа църква, като се очаква той да приключи към края на 2005 година. С бързи темпове върви строителството на новият православен храм в жилищен комплекс „Сторгозия“.

Политика

mun_Pleven.png

2003 — Найден Зеленогорски (ОДС) печели на втори тур с 62% срещу Христофор Дочев (Граждански форум – Плевен, настояще и бъдеще).
1999 — Найден Зеленогорски (ОДС плюс) печели на втори тур с 51% срещу Румен Петков (независим).
1995 — Румен Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 52% срещу Теодосий Симеонов (ОДС).

Икономика

Допреди 15 години Плевен беше един от най-силно развитите промишлени градове, като структуроопределящи бяха отраслите нефтопреработка, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В частност, тук се произвеждаха машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше вторият по големина в страната. Градът се посещаваше от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР. В момента рафинерията "Плама" практически не работи, някои машиностроителни и металообработващи предприятия са ликвидирани, другите свиха многократно производството си, същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост. За сметка на това има бум на леката промишленост, водещи са фирмите "Мизия 96" (конфекция) и "Яна" (трикотаж), в тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми. След 1991 г. имаше срив на туристическия поток, но от 2002 г. насам градът постепенно възстановява позициите си в бранша.

Обществени институции

Културни и природни забележителности

Плевен е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Мавзолей-параклис "Св. Георги Победоносец", 09.00-12.00 и 13.00-18.00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.; Панорама "Плевенска епопея-1877 г.", 09.00-12.00 и 12.30-17.00 ч. без почивен ден, има печат.; Регионален исторически музей - Плевен, 09.00-12.00 и 13.00-17.00 ч. почивни дни - неделя и понеделник; Има печат.

Исторически забележителности

С Руско – Турската Освободителна война се свързват почти всички исторически забележителности на града. Близо 200 са паметниците, които напомнят на поколенията за най – кървавите битки, които са се водили по тези места. В центъра на града на Площад Възраждане 5, се намира Мавзолея – Гробница, посветен на руските и румънските войници убити по време на войната. Друга забележителност, на която можете да се полюбувате е Плевенската Панорама. Тя е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100 годишнината от Плевенската епопея, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Скобелев е щурмувал три пъти. В негова чест парка около Панорамата е наречен Скобелев.

Освен паметниците от Руско-Турската война на територията на парк Кайлъка се намират и основите на Римската крепост Сторгозия. Крепостта СТОРГОЗИЯ се намира в парк “Кайлъка” край Плевен. Изградена е в късната античност - IV-VI в., на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

Природни забележителности

Плевен е известен с парк Кайлъка. Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни, напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”. По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града. В парка са разположени: Костницата, Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови”, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Опера и театър

Драматично-куклен театър "Иван Радоев"

Държавна филхармония (до 1992 г. в съществуваше и опера "Христо Бръмбаров", след закриването й към филхармонията се създаде открита оперна сцена, която съществуваше до 2003 г.)
Северняшки ансамбъл за народни песни и танци

Музеи

Историческия музей - Издигнат е в чест на местните граждани загинали в Сръбско – Българската война през 1885 година.

Скобелев парк-музей е изграден на самото бойно поле през 1904-1907 г. На това място по време на третия щурм на Плевен (30 август / 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 войни. Напоената с кръв долина оттогава се нарича “Мъртва”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.

КЪЩА-МУЗЕЙ "Цар Освободител Александър ІІ" Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата Св.Параскева. Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър ІІ , на когото е представен пленения турски маршал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.

Регионалният исторически музей в Плевен е научен и културно-просветен институт, самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Община Плевен. Осъществява своята дейност по издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Плевенска област, където са разкрити значими археологически обекти - римският град Улпия Ескус при с. Гиген, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол. По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел. В структурата му са включени следните основни специализирани отдели и обслужващи звена: Археология, История на България ХV - ХІХ в., Нова и най-нова история, Етнография, Природа, Фондове и научен архив, Връзки с обществеността, Ателие за реставрация и консервация, Фотолаборатория, Библиотека. Музеят и музейните фондове са разположени в представителна двуетажна сграда - паметник на културата с национално значение, с обща площ от около 7000 м2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка. Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици. Специализираната библиотека на музея разполага с над 10 000 тома научна литература и периодични издания. (Данните са от официалния сайт на Регионален исторически музей Плевен - http://www.plevenmuseum.dir.bg)

Редовни събития

Лауреатски дни "Катя Попова"

Ежегоден панаир "Партнерс експо"

Бирфест

Личности

акад. Венцеслав Андрейчев, ядрен физик (1941–2001)
ген. л-т Иван Винаров, военен и политически деец (1896–1969)
Димитър Върбенов, юрист, политически и държавен деец (1884–1961)
Величко Георгиев, лекар и общественик (1872–1924)
Димитър Гетов, музикант, аранжор и композитор (р. 1948)
Маргарита Горанова, естрадна певица (р. 1947)
Владо Даверов, писател, сценарист и журналист (р. 1948)
Андрей Дешов, националреволюционер (1786-?)
Пламен Джуров, композитор, диригент и педагог (р. 1949)
Емил Димитров, певец (1940-2005)
Анастасия Димитрова, първата българска светска учителка през Възраждането (1815–94)
Иван Зонков, политически деец (1890–1933)
Иванка Касабова, драматична артистка (1883–1963)
Георги Кирков, публицист, писател, журналист, оратор и политически деец (1867–1919)
ген. майор Константин Кирков, офицер (1869–1920)
Георги Константинов, писател (р. 1943)
Димитър Коцов, културен деец (1854–93)
Цветан Лазаров, машинен инженер и авиоконструктор (1896–1961)
Карло Луканов, политически и държавен деец (1897–1982)
Тереза Маринова, лекоатлетка и олимпийски шампион през 2000 г. (р. 1977)
Александър Оббов, юрист и политик (1887–1975)
ген. майор Христо Паков, офицер (1859–1941)
Румен Петков, политик
Данаил Попов, националреволюционер (1840–1909)
Михаил Попов, оперен артист (1899–1978)
Катя Попова, оперна певица (1924–66)
Светлин Русев, художник
Ивайло Русенов, лекоатлет (р. 1979)
Йордан Русков, писател (р. 1926)
полк. Иван Симеонов, военен деец (1862–1930)
Ангел Спасов, скулптор (1884–1974)
Цветан Спасов, поет (1919–44)
Бойко Станкушев (р. 1954)
Коста Стефанов, поет, критик и преводач (1894–1972)
Лъчезар Танев, футболист (р. 1963)
лейтенант Михаил Тепавски (1851–1916)
Слави Трифонов, музикант и шоумен (р. 1966)
акад. Юрдан Трифонов, историк, литературовед, езиковед и фолклорист (1864–1949)
Асен Халачев, политически деец (1889–1923)
Сава Хашъмов, драматичен и филмов актьор (р. 1940)
Ячо Хлебаров, учител, издател, преводач, адвокат, читалищен и културен деец, библиотековед (1887–1951)
Борис Шивачев, писател (1902–32)
Георги Жечев Димов, род. 1954 год. в гр. Плевен. Известен български иконописец. Живее в гр. София. Негови икони има в Италия, Русия, Украйна, Холандия, САЩ, Израел, Япония, Македония, Бразилия, Ватикана. По време на посещението на папа Йоан-Павел Втори в Република България му подарява иконата си "Христос-истинската лоза". Това е първата българска православна икона, подарена на папа и първата, която официално влиза във Ватикана.