Международна организация по стандартизация

Международната организация по стандартизация (International Organization for Standardization, ISO) е най-големият международен орган за разработване и публикуване на стандарти, съставен от представители на 148 национални стандартизационни организации (по данни от края на 2004 г.). Основана е в Лондон на 23 февруари 1947 г. от делегати на 26 страни. Централният секретариат на организацията се намира в Женева, Швейцария. Публикуваните от организацията (до момента повече от 13 700 на брой) индустриални и търговски стандарти се ползват от всички страни по света.

Макар че ISO се самоопределя като неправителствена организация, нейната способност да създава стандарти, които често добиват правна сила посредством международни споразумения или национални закони, я правят много по-влиятелна и действена от повечето други световни неправителствени организации. На практика тя действа като един консорциум, силно свързан с много правителства и с най-големите корпорации.

ISO е тясно кооперирана с Международната електротехническа комисия (International Electrotechnical Commission, IEC), която отговаря за стандартизацията в областта на електротехниката.

Организацията обикновено се споменава просто като ISO („исо“). Това название често погрешно се разшифрова като Международна стандартизационна организация или нещо подобно. Трябва да се знае, че всъщност думата ISO не е акроним, а е дошла от гръцката дума ίσος (исос), означаваща еднакъв. На английски името е International Organization for Standardization (IOS), докато на френски е Organisation internationale de normalisation (OIN); трудно е било да се състави някакъв общ акроним, затова основателите са избрали ISO като универсално съкратено име на организацията. Все пак трябва да се отбележи, че ISO в своите документи се самоидентифицира именно като International Organization for Standardization.

Създаването на стандартите става от специалисти на страните членки, организирани в почти 200 на брой технически комитети (Technical Committee, TC), сформирани в различни области на индустрията и услугите. Примери:

TC 1 — Screw threads ^*

TC 68 — Financial services в областта на финансите

TC 193 — Natural gas газ

TC 228 — Tourism and related services и услуги в тази област

По-особен случай е сформирането на Общия технически комитет на ISO и IEC за стандартизацията на дейностите в огромната по обем област на информационните технологии. Комитетът е първият и единствен по рода си към момента и е наречен ISO/IEC JTC1 (Joint Technical Committee 1). Работата му е разпределена между 18 подкомитета (Sub-Committees, SC).

Всеки стандарт на ISO има означение и наименование, като форматът е „ISO ннннн:гггг Наименование“, където „ннннн“ е номерът на стандарта, „гггг“ е годината на издаване, а „Наименование“ описва обекта на стандартизация. Например:

ISO 9000:2000 Quality management systems — Fundamentals and vocabulary за управление на качеството. Основни принципи и речник

Освен стандарти, ISO създава също и технически доклади (Technical Reports, TR) и технически спецификации (Technical Specifications, TS). Когато даден документ има информационен характер, т.е. съдържа справочни данни, разяснения, упътвания и т.н., той се публикува като технически доклад. В тези случаи към означението се добавят буквите TR, например:

ISO/TR 3498:1986 Lubricants, industrial oils and related products (class L) — Recommendations for the choice of lubricants for machine tools и индустриални масла и подобни продукти (от клас L). Препоръки за избор на смазочни масла за металорежещи машини

Когато документът има нормативен характер, но още не е достигнато необходимото ниво на съгласие (консенсус) между страните, също ако той описва насоки за стандартизация в определена област, или ако този документ е добре да се публикува като експериментален стандарт за пробно прилагане, той се публикува като техническа спецификация. В тези случаи към означението се добавят буквите TS, например:

ISO/TS 11139:2001 Sterilization of health care products – Vocabulary на хигиенни продукти. Речник

Най-накрая, ISO в редки случаи издава и технически корекции (Technical Corrigendum). Това са малки изменения към вече публикувани стандарти, дължащи се на технически пропуски, или които целят подобрения при ползването и разширение на приложимостта. Документите на ISO са защитени с авторско право, т.е. свободното им копиране и разпространение е забранено. Както хартиените, така и електронните копия се продават по единни за целия свят цени.

България става пълноправен член на Международната организация по стандартизация на 1 януари 1955 г. На 1 май 1958 г. страната ни се включва и в Международната електротехническа комисия (IEC) също като пълноправен член.

Виж също

Стандартизация

Външни връзки

Официална страница на ISO (свободен достъп само до каталога на стандартите, но не и до съдържанието им)

Речник на ISO стандартите

Общ технически комитет за информационни технологии

Български институт по стандартизация

Организации по стандартизация | Международни стандарти | ISO | Геокодификация | Международна организация по стандартизация

Gourt Home::Gourt :: Международна организация по стандартизация

Виж също

Външни връзки