Коне (Equidae) се нарича семейство сравнително едри, растителноядни плацентни бозайници.Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица(Еохипус).Те били с малки размери и обитавали гористите местности.Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници.С течение на времето Еохипуса еволюирал в Мезохипус.Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства.Четвъртия пръст закърнява, а средния се развива добре.След това новия вид в еволюционната линия на коня бил Мерихипуса.Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци.Той живеел в степите.При този вид 2-рия и 4-тия пръст закърняват, а средния се развива много добре.Предпоследния вид от филогенетичния ред на коня е наречен Плиохипус.За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст(копито),закърнели 2-ри и 4-ти пръст.И Плиохипуса дал началото на днешния кон-Еквус.Конят има добре развито копито и отсъствие на закърнели пръсти. Съвременния кон може да достигне височина при холката от 40 см(при мини-кончетата) до 175 см (нормално), като разбира се има и индивиди ,които не се вписват в дадените мерки.Теглото на обикновенния кон е между 400-1200 кг.То зависи от породата и от изполазването на коня.Също така цветовете при конете са много разнообразни.Конете се използват освен за работа в селкото стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.

Разпространение

---

В днешно време конете са разпространени по целия свят.Изместват ги колите, автобусите и тракторите, но те ще съществуват, докато съществуват и хората.Конят е много важна част от историята на почти всички народи.Много хора са посветили живота си на конете и още толкова ги обожават. Все още в някои райони на България съществуват и полудиви коне.През пролетта, лятото и есента са на свобода, а зимата прекарват дърва от високите и непроходими за камьоните места.Водачът на стадото ги прекарва по най-лесния и безопасен маршрут.После ги води до близките села и там хората прибират дървата и конете през зимата.

Начин на живот и хранене

---

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж и зелена (прясна трева).А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения.Много важно е конете да имат прясна вода за пиене по всяко време. По принцип животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени табуни.В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна.Обикновено този кон е в разцвета на силите си.И се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата.Всички останали се доверяват на опита на своя водач.А избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци. А конете, които се отглеждат от хората, имат съвсем различен начин на живот.За тях се грижи единствено човекът.

Размножаване

---

Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена или това е горе-долу около 11 месеца.Много важно за родилата кобила е тя да не извършва никаква работа в близките 2 месеца, но да се разкарва всеки ден.Обикновено кобилата се запложда на 4-тия месец след като е родила.Това и дава възможност да се възстанови напълно.Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица.По това време кобилата трябва да бъде оплодена.За това стопанинът избира какъв жребец ще я покрие и какви качества иска да има новото конче.

Допълнителни сведения

---

Конете живеят доста дълго време, ако са отглеждани добре - обикновено около 30-35 години.До 15 години кобилите са много плодовити, но след тази възраст забременяват все по-трудно.Навлизането на кончето в полова зрялост започва обикновено на 2-годишна възраст, но все пак зависи и от породата. Има над 100 породи коне.Едни от най извесните са Чистокръвна арабска, Чистокръвна английска, Ахал-текинска порода. В България също са създадени някои породи:Източнобългарски кон, Плевенски и Дунавски.Източнобългарският и Плевенският са селекционирани най-вече за експлоатация в конния спорт.Източнобългарската порода се използва най-вече за дисциплините крос, конкур-ипик и всестранна езда, а Плевенският кон показва много добри качества в обездката(висша езда).Дунавският кон пък е от типа леко-впрегатен.

Списък на видовете

---

• род Equus -- Коне
  • Equus asinus -- Магаре
    • Equus asinus africanus -- Нубийско диво магаре
    • Equus asinus somalensis -- Сомалийско диво магаре
  • Equus burchellii -- Бърчелова зебра
  • Equus caballus -- Кон
    • Equus caballus przewalskii -- Кон на Пржевалски
  • Equus grevyi -- Зебра на Греви
  • Equus hemionus -- Кулан
  • Equus kiang -- Кианг (Тибетско диво магаре)
  • Equus onager -- Онагър
  • Equus quagga -- Квага (Куага, Зебра)
  • Equus zebra -- Планинска зебра

Нечифтокопитни

Koňovití | Pferde | Equidae | Ekvedoj | Equidae | Hevoseläimet | Equidae | סוסיים | Equus | 말과 | Equidae | Arkliniai | Paardachtigen | Hester | Koniowate | Equus | Лошади | Hästdjur | Họ Ngựa | 马科