Иван III (Москва)

Иван III Василевич (Иван Велики) - велик княз на Москва от 1462 г. до 1505 г., е роден на 22 януари 1440 г. от Мария Ярославна, дъщеря на княз Ярослав Боровски. По завещание става наследник на баща си, великия княз на Москва Василий II Василиевич Тъмни.

Иван III поставя началото на единна руска държава - към Московското княжество са присъединени или стават от него зависими:

Ярославското княжество (1463 г.)
Ростовското княжество (1474 г.)
Новгородската феодална република (1471, 1478 г.)
Тверското велико княжество (1485 г.)
Перм
Вяткa (1489 г.)
Рязанското княжество (по-голямата част) (1489)
Вязма 1494 г.

От северо-източните руски земи независими остават само Псков и част от Рязанското княжество.

След успешните войни от 1487-1494 г. и 1500-1503 г. с Великото литовско княжество Иван III присъединява редица западни земи: Чернигов, Новгород-Северски, Стародуб, Гомел, Брянск, Торопец, Мценск, Дорогобужи и др.

След войните от 1501-1503 г. Иван III Василевич принуждава Ливонския орден да плаща данък (за гр. Юриев) през 60-80-те години на 15 век води успешна борба с Казанското ханство, което след 1487 г. става васал на Русия.

Започва да изгражда централния апарат на властта, съставен е Съдебникът (от 1497 г.). Нараства политическото значение на болярите. Иван III Василевич води борба със сепаратизма на отделни князе и значително ограничава техните суверенни права.

Едно от най-важните му постижения е отхвърлянето на татарско-монголско иго през 1480 г. - «Стояние на Угре / Стоенето на река Угра»: От 6 октомври до 11 ноември 1480 г. руските, татарские и литовските войски стоят един срещу друг на двата бряга на река Угра без да водят военни действия. Накрая татарите се оттеглят, което се смята в руската история за край на татарското иго, траело 300 години.

Нараства авторитетът на Русия, установяват се дипломатически връзки с Папската курия, Германската империя, Унгария, Молдова, Турция, Иран, Крим и др.; започва да се оформя пълната титла "Велик княз на цяла Русия"; в някои документи Иван III се именува дори цар. Той въвежда обреда възцаряване ("венчание на царство") и обединява Московския герб с герба на Византия: московския патрон св. Георги Победоносец на кон, убиващ змея, с двуглавия орел на Византия. Жени се с Мария Борисовна, княгиня на Твер. Негова втора жена е Зоя (София) Фоминична Палеолог - принцеса и племенница на последния византийски император Константин XII. Синове: Иван, Василий (1479-1533), Юрий, Дмитрий, Семен, Андрей, Борис; дъщери: Елена, Феодосия, Евдокия.

При Иван III се оформя след 1485 г. архитектурният комплекс на Московския Кремъл. Там се строят "Камбанарията на Иван Велики", Грановитата палата и др., а през 1479 е завършена постройката на каменния Успенски събор. В 1492 г. на Балтийско море се основава крепостта Ивангород / Нарва. По негова заповед гръцкият монах Максим Грек превежда гръцки и латински църковни книги на руски.

Умира на 27 октомври 1505 г. Погребан е в Архангелския събор на Московския Кремъл.

Източници

Монарси на Русия

Gourt Home::Gourt :: Иван III (Москва)

Източници