Жан Алези

Джовани (Жан) Алези е бивш пилот от Формула 1. Роден на 11 юни 1964 в Монтфавет, Провинция Авиньон -Франция. Живее в Нион, Швейцария. Женен за японската телевизионна звезда Кумико. Започва кариерата си във Формула 1 като пилот на Тирел през 1989 година, и още през първата си година впечатлява с бойкия си дух и непримиримост. Запомнящи са както чудесните му състезания, така и грандиозните му завъртания и отпадания.Незабравим остава двубоят с Аертон Сена, през 1989 г. на пистата „Финикс“ в САЩ, която и досега е представяна като пример за оспорван двубой с многобройни изпреварвания. През 2001 година напуска тима на Ален Прост — ПРОСТ, който е пред фалит и преминава в Джордан. В края на сезона, прекратява кариерата си във Формула 1, тъй като от Джордан не му предлагат място в тима за сезон 2002.

БИОГРАФИЯ

Джовани Жан Алези е роден на 11 юни 1964 година във Франция. Неговите родители – потомствени Сицилианци, емигрират в средата на миналия век във град Авиньон. Детството му преминава около гаражите в града и е страстно привлечен от автомобилния спорт. Както при много от пилотите, Жан прихваща от страстта от своя баща, който се състезава като рали-пилот почти 10 години. 16 годишен, младия Джовани за първи път участва в националния картинг шампионат на Франция. Въпреки че не успява да стане шампион , агресивното каране което показва веднага привлича вниманието на тимове от ниските автомобилни серии.През 1983 г е поканен да участва във Рали шампионата – Рено –турбо, като той приема това като шанс да покаже уменията си на по-високо ниво.

Това наистина става и през 1984 гоина, 19 годишния младеж се оказва във Формула Рено. Още на следващата година се класира втори в генералното класиране. Това отваря вратите към Формула 3, където през 1986 година печели 3 старта въпреки че е дебютант. Жан притежава нещо което не е съвсем нормално за другите пилоти – фотографска памет, която му помага бързо да разучи пистите. Това му качество, заедно с чудесната физическа форма която притежава водят до първата му титла – през 1987 г. Печели 7 победи и става шампион във Формула 3. Особенно силно прави впечатление неговия агресивен и темпераментен стил на водене, както и изключителните му умения на дъжд.

В средата на 1988 година преминава във Формула 3000 като тест пилот на непознатия банков служител от Ирландия – Еди Джордан и само след месец вече седи в титулярното място. Това продължава и през следващата година като отново е заедно с Еди и неговия тим, дори живее в къщата му заедно със семейство Джордан. До средата на сезона вече има 3 победи и вече е цел на легендарния собственик на тим от формула 1 –Кен Тирел. Въпреки нежаланието на Еди да се разделят преди края на годината, Жан преминава в тима на Тирел за сезон 1989 година като дебютира в домашното Гранд При – това на Франция. Невероятния дебют на Жан му носи четвърто място като го прави не как да е, а стартирайки от 16-то място! Печели повече хвалби отколкото победителя, целия спортен свят говори за него! През тази година той просто попива от големите пилоти, учи се и непрекъснато се усъвършенства. Печели 8 точки в шампионата.

Очакват го повече от 200 старта....

Сезона 1990 година започва необичайно за сегашните фенове на Формула 1 – с Гранд При на САЩ , старт на писта-хищник, създадена по американски из улиците на град Финикс, щата Аризона.... В невероятно състезание, Жан излиза начело в състезанието и със своя посредствен болид се откъсва на 30 секунди от преследващите го – първо бъдещия му съотборник във Ферари – Герхард Бергер който кара за Макларън, а след неговото завъртане с легендата –Аертон Сена също с Макларън. В невероятна битка която губи, Жан стъпва за първи път на подиума, завършвайки втори. През цялата година продължава с добрите си карания макар да отпада в много от тях! Това му носи три предложения за договор! Дотогава никой не е канен в трите топ-тима едновременно и то само след година във Ф1! И никога не се случва отново... При оферти от Уилямс , Макларън и Ферари. Жан избира най-слабия , но италиански – Ферари тима на неговия кумир – Жил Вилньов. Там ще бъде с друг от идолите си – трикратния тогава Световния шампион-Ален Прост!

За нещастие той бива отстранен от тима давайки възможност на Жан да стане първи пилот-нещо което той никога не отстъпва –през цялата си кариера е първи пилот, независимо в кой тим кара през годините.

Във Ферари, Жан прекарва пет сезона пълни с успехи и разочарования, ставайки идол на тифозите които и днес показват любовта си към него по пистите! Тук печели първия си пол-позишън и първата си и единствена победа, навръх рождения си ден в Канада през 1995 година.

Много пъти когато победата е съвсем близка шанса му обръща гръб и той губи предимно заради проблеми с техниката. Шанса най сетне му се усмихва през 1995 година когато подписва договор с тима световен шампион – Бенетон-Рено, където сяда на мястото на двукратния Световен шампион – Михаел Шумахер. Болида е много добър и Жан получава шанс най-сетне да побеждава. Но Фортуна му обръща гръб... За два сезона той стъпва осем пъти на второ място на подиума и пет пъти отпада поради повреда, когато е водач в състезание.

По статистика през 1997 година , Жан е най надежния пилот във формула 1, но това не променя нещата и кариера му бавно тръгва надолу... Просто това са годините на двама велики пилоти – Михаел Шумахер, Деймън Хил и един невероятно талантлив млад Световен Шампион – Жак Вилньов. През 1998 година след провалени преговори с Рон Денис за пилот в Макларън, швейцарският собственик на тим – Петер Заубер отправя покана към Жан да кара за неговия тим с договор от 7 млн ЩД., Жан приема за първи път да кара заради повече пари и отива в един много стабилен и подсигурен тим.

Той опитва да изведе средняшкият тим до върха . през 1998 г. За първи път извежда Заубер на първа стартова позиция и то на Монца, следва 2-ро място на старта във Австрия, завоюва и трето място на подиума в Белгия. Възхода на тима кара Петер Заубер да се реши на нещо кардинално. Той и неговите партньори от Петронасрешават да дадат шанс на Жан да се бори на най-високо ниво и купуват двигатели от Ферари за сезон 1999. Двигателя на Ферари е наистина добър, но те решават да го доработват и през целия сезон ги следват авария след авария. Скоростната кутия се чупи в няколко състезания, два пъти къса полуоска, електроника също го предава веднъж. Спечелва само 2 точки и решава да се присъедини къ стария си приятел Ален Прост и неговия опит да създаде чисто френски тим – болид, двигател, гуми, екип и пилоти от страната на Наполеон!!!

За съжаление това е обречено на провал, първо Пежо напуска Формула 1, следват сериозни финансови проблеми които карат Прост да взима заеми за да купи двигател за следващата година – такъв от Ферари. Това разбива тотално екипа и Жан решава да напусне Прост поради непрекъснатите проблеми и неплатени суми. Той се завръща там откъдето тръгна – при Еди Джордан!

Екипа на "пощаджиите" е доста приличен, представящ се не лошо и е с чудесен двигател от японския производител – Хонда. Там сяда на мястото на изгонения Хайнц Харолд Френцен...годината е 2001. Състезание №200 на Жан е отпразнувана със страхотен купон и болид отстрани на който пише 200 старта. Жан харесва екипа , предвижда оща 2 години договор преди да напусне Ф1 през 2003. За съжаление еди също е нагазил в блатото на безпаричието и за да запази двигателя на японския гигант приема като условие да вземе за пилот младия Такума Сато. След разговор с Жан, Еди обявява че взима японеца в екипа си за следващата година!

Журналистите очакват къде жан ще продължи кариерата си.... Жан обаче решава че не може да продължи да загърбва това което е изградил през годините! И обявява – напускам Формула 1, нека има място за младите! Така завършва кариерата на Жан като пилот във Формула 1! През 2002 година Жан Тод опитва да върне Жан в екипа на Ферари, като съотборник на Еди Ървайн и на мястото на контузения в ГПри на Великобритания – Михаел. Жан отговаря че никога няма да стане втори пилот с Еди и би бил втори пилот само на Михаел Шумахер! Жан Тод привлича Мика Сало и с това затваря завинаги пилотската книга на Жан Алези. Той продължава кариерата си в Германския Туринг Шампионат - ДТМ и освен това тества за Макларън от време на време.

Междувременно печели заедно със Световния Рали Шампион Себастиан Льоб титлата в състезанието – Шампион на Шампионите през 2005 година.

Понастоящем Жан продължава кариерата си в Мерцедес в ДТМ и е капитан на Френския национален Авто-спорт тим! Очаква се през 2008 година да стане технически директор на втория тим на Макларън във Формула 1, чието създаване вече е в ход.

Б.Тодоров