Еклектика (гр. εκλέγω, избирам, отбирам) се нарича подход към мисленето, при който човек не се поддържа изцяло към едни парадигми или заключения, ами взема предвид различни теории, за да добие изчерпателна представа за някой феномен или за да приложи дадена теория.

Такъв подход понякога не е особено елегантен и еклектиците са критикувани за непостоянство в мисленето, но въпреки това еклектиката е често срещан в различните области на познанието. Например физиката използва законите на Нютон, за да предвиди движението на футболната топка, теорията на относителността за движението на галактиките и квантовата механика за движението на електроните.

В изкуството, по специално в архитектурата и приложните изкуства, терминьт еклектика означава използването на елементи от различни периоди в една творба.

В психологията застъпниците на еклектиката твърдят, че толкова много фактори влияят на поведението, че е неизбежно да се се вземат предвид всички перспективи, за да се идентифицира, промени, обясни и определи човешкото поведение.

Еклектиката се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са стоиците Панет и Посидон, а от римската школа - Цицерон и Сенека.

Философия | Eklektik | Eclectism | Eclecticismo | Éclectisme | Eclecticisme | Eklektyzm | Эклектика | Eklektinen | Eklektisk | Ecleticismo