Вятърът представлява движение на въздушите маси от места с високо към места с ниско атмосферно налягане . При вятър въздухът се движи в две направления спрямо земята — хоризонтално и вертикално. В България ветровете са предимно хоризонтални поради географските особености на района.

Характеристики на вятъра

---

Вятърът се характеризира с два елемента: посока и скорост. И двата елемента са непостоянни и се менят за кратък интервал от време в широки граници. Наблюденията върху тези елементи следва да стават за период от около 2 минути, което дава възможност за определяне и на допълнителна характеристика на вятъра.

За посока на вятъра се приема посоката от която той духа. Тя се определя по посоките на света и се означава с латински букви, както следва: N — север. S — юг, W — запад, E — изток. За главни са възприети посоките N и S. Междинните посоки североизток, северозапад, югоизток и югозапад се записват с 2 букви, първата от които е на главната посока, а именно NE, NW, SE, SW (подобно на българските названия). В първоразрядните метеорологични станции и обсерваториите е задължително посоката на вятъра да се записва за 16 посоки, като посоката между основните и междинните се записва с 3 букви. Примери:

• когато вятърът духа от посока между запад и северозапад, той се записва като „западно-северозападен“ със символите WNW.
• ако посоката на вятъра е между изток и югоизток, той следва да се запише като „източен-югоизточен“ със символите ESE

По отношение на променливостта в посоката на вятъра, метеорологът записва като допълнителна характеристика „променлив“ или „постоянен“. Оценката „променлив“ се дава ако по време на наблюдението вятъра постоянно, макар и в тесни граници, променя посоката си.

Скоростта на вятъра представлява пътя, изминат от въздушния поток за единица време и се измерва в m/сек. Като допълнителна характеристика на скоростта метеорологът записва „поривист“ или „равномерен“.

Професионални наблюдения на вятъра

---

Наблюденията включват посока и сила на вятъра, както и вертикално разпределение в различните атмосферни слоеве. Измерванията на скоростта се извършват с помощта на ветромери (анемометри) с отчитане или със самозаписващи ветромери, наречени анемографи. Повечето ветромери са комбинирани с ветропоказатели за отчитане на посоката.

С помощта на метеорологични балони различни уреди, включително и анемометри, се издигат и извършват измервания на различни височини.

Натрупаните данни се използват за прогноза на времето за нуждите на въздухоплаването, мореплаването, земеделието.

Окомерни наблюдения на вятъра

---

В широката практика може да стане нужда от безинструментно наблюдение върху посоката и скоростта на вятъра при полски условия, далече от метеорологична станция. Посоката на вятъра твърде лесно се определя по движението на леки предмети — дим, тревата, посевите. Скоростта на вятъра може да се определи по скалата, предложена от Бофор.

Скалата на Бофор с всичките 12 степени е преведена от английски като отделна статия. Някои признаци могат да се добавят към нея.

Бал — Признаци — Скорост:

0. Тихо. Димът се издига вертикално или почти вертикално. Листата на дърветата са неподвижни... 0 м/сек

1. Димът се издига наклонено и показва посоката на вятъра. Раздвижват се отделни листа... 1 м/сек

2. Усеща се леко полъхване по лицето и ръцете. Листата от време на време шумолят... 2,5 м/сек

3. Листата и тънките клони на дърветата непрекъснато се движат. Високата трева и житните посеви се люлеят... 4,5 м/сек

4. Тънките клони на дърветата се движат. Вътърът повдига прах и хартии от земята. По високите треви и посевите пробягват вълни... 6,5 м/сек

5. Клатят се клони и дървета с тънки стъбла... 8,5 м/сек

6. Клатят се дебели клони на дърветата, гората шуми. Високата трева и посевите от време на време полягат на земята. Телеграфните жици бучат... 11 м/сек

7. Люлеят се стъблата на дърветата. Ходенето срещу вятъра е затруднено. Чува се свистене на вятъра около сградите... 14 м/сек

8. Клатят се големи дървета, чупят се тънки и сухи клони. Движението срещу вятъра се забавя... 17 м/сек

9. Наблюдават се повреди по постройките — вдигане на керемиди, капаци. Чупят се големи клони на дърветата... 20 м/сек

10. Наблюдават се разрушения по сградите и повалени дървета... 23 м/сек

Натоварване от вятър

---

Вятърът е едно от въздействията, за които се изчисляват повечето строителни конструкции. За определени групи от тях (високи и стройни сгради и съоръжения, леки едноетажни сгради), както и за много елементи на външното ограждане, той е едно от най-важните натоварвания. Повечето строителни норми, включително българските, използват като основа за изчисленията базово натоварване от вятър. То се изчислява въз основа на скоростта на вятъра на височина 10 m над терена:

$w=\{\backslash rho\; \backslash over\; 2\}\; \backslash cdot\; v\; \backslash approx\; 0.6125\; kg/m^3\; \backslash cdot\; v$ , където:

• $\backslash rho$ : плътност на въздуха
• $v$ : скорост на вятъра

Виж също така

---

• Анемометър
• Скала на Бофор
• Списък на земеделски теми
• Агрометеорология
• Агроекология
• Полезащитни горски пояси в Добруджа
• Ветрова ерозия на почвата

Метеорология | Агрометеорология | Ветрове

Vent | Vítr | Vind | Wind | Άνεμος | Wind | Vento | Viento | Tuul | Tuuli | Vent | Vento | רוח | Vjetar | Szél | Vento | 風 | Ventus | Vējš | Wind (meteorologie) | Vind | Vind | Vent | Wiatr | Vento | Ветер | Wind | Ветар | Vind | ลม | Rüzgar | Вітер | Vint | 風