За българския писател вижте Ран Босилек.

Босилекът (Ocimum basilicum), известeн още като „царска билка“ (от гр. basilicum — царски), е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 см. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края. Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени. Плодовете са сухи и след като узреят се разпадатат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември. Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа. Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли и др. Родина на босилека са тропиците на Азия и Африка. Отглежда се културно в Европа от векове.

С босилека са свързани много поверия и легенди. В Индия босилекът е „обречен“ на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която „убива с очи“. В Египет се е използвал при балсамирането на мъртвите. По време на Римската империя поднесен стрък босилек е бил знак за изразяване на любов. Босилекът има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно-половите и дихателни пътища, при умора и при депресия. Приеман в големи дози е токсичен. Външно се използва за налагане при кожни обриви и отоци. В кулинарията е незаменима съставка в много ястия от италианската кухня, подправка за печени говежди и птичи меса.

Устоцветни | Подправки

Базылік | Basilikum (Ocimum) | Basilikum | Basil | Bazilio | Albahaca | Basilic | バジル | Basilicum | Bazylia pospolita | Базилик | Basilika (krydda) | Fesleğen