Азия е името на континента, който граничи с Европа на запад и с Африка на югозапад. Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. Границата между Азия и Африка е някъде около Суецкия канал, а тази с Европа минава от Дарданелите, Мраморно море, Черно море, Кавказите възвишения, Каспийско море, река Урал и Уралските планини до остров Нова Земя.
Държави
Познания на Древните Египтяни за Азия
За египтяните Азия (
Сет-Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва
Синай и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации. Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия изток се чувстват осезаемо през
додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път на търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на
Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изрок, египтяните от
Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията. Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от
Сирия и
Финикия: дървесина от
Ливан,
скъпоценни камъни, метали от първа необходимост като
мед,
бронз,
сребро, а по-късно и
желязо. В действителност, частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от
ханаанците. Владетелите от
Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура —
месопотамската. Азиатските племена на
хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава — на територията на Египет и
Палестина (виж
Ханаан). През
Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните:
хетите на север,
митанийците, при които фараоните от
XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло, на изток —
асирийците и
вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От
Асирия ще пристигнат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя — едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтианизирани династии —
Лагидите.
Азия
Asië | Asia | آسيا | Asia | Asiya | এশিয়া | Azia | Azija | Àsia | Asya | ᎠᏏᎠ | Asie | Azëjô | Asia | Asien | Asien | Ασία | Asia | Azio | Asia | Aasia | Asia | آسیا | Aasia | Asia | Asie | Asia | Aazje | An Áise | Asia | એશિયા | אסיה | एशिया | Azija | Azi | Ázsia | Asia | Asia | Azia | Asía | Asia | アジア | zdotu'a | აზია (ქვეყნის ნაწილი) | ಏಶ್ಯಾ | 아시아 | Asya | Asi | Asia | Asien | Azië | Azija | Āzija | Azia | Азија | ഏഷ്യ | Асия | Asia | Asja | အာရ္ဟတိုက္ | Asien | Azië | Asia | Asia | Âsie | Asia | Ази | Azja | Ásia | Asia | Азия | एशिया | Ásia | Azija | ආසියාව | Asia | Ázia | Azija | Азија | Asia | Asien | Asia | ஆசியா | ทวีปเอเชีย | Aziýa | Asya | Asia | Asya | Азія | Châu Á | Asya | אזיע | 亚洲 | A-chiu | 亞洲