Съединените американски щати (САЩ), Съединените щати, за кратко Щатите, или Америка (английски:United States of America -USA, The States или America) е федерална република в Северна Америка, състояща се от 50 щата. Граничи с Канада на север и Мексико на юг. На изток и запад естествени граници образуват съответно Атлантическият и Тихият океан. Щатът Аляска граничи с Русия през Беринговия пролив.
На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за независимост с която 13 британски колонии в Америка се отделят от Кралство Великобритания, за да сформират Съединените Американски Щати. Следва т.нар. Война за независимост, която приключва с появата на новата държава. По това време в новоосвободените колонии живеят едва около 2 милиона бели и близо 500 000 поробени негри. От другата страна на Апалачите до река Мисипипи се разпростира една огромна област, населена с предимно индиански племена. Според някои изследователи броят на индианците в тези земи възлизал на около 10 милиона души. Именно в тази посока било насочено териториалното разширение на младата държава в следващите години.
През 1808г. е забранен вноса на нови роби в страната.Това обаче не може да спре нарастването на робите в САЩ. През 1806г. броят на робите достига до 4 милиона души. Към средата на 19в. въпросът за робството разделя силно американското общество. Докато в северните райони на страната общественото мнение все по-отчетливо се изказва в полза на отмяна на робството, то в южните щати робството продължава да се ползва с обществена подкрепа. Причина за последното е разликата в икономическото развитие на Севера и Юга. В северните щати набира скорост процеса на индустриализация, а в южните щати основната стопанска дейност се крепи на огромните плантации с памук, в които се ползва робския труд. Това и отделянето на 11 южни щати от САЩ води до избухването на Гражданската война в САЩ /1861-1865г./, спечелена от силите на Севера. Макар, че през 1868г. чернокожите получили формални пълни политически права, в редица отношения тяхното положение и техните права в обществото били още дълго време ограничени.
През 90-те години на 19 век в САЩ скорост набират империалистическите тенденции. Тези тенденции намират открит израз в разразилата се през 1898г. Американо-испанска война. В резултат на последната Куба и Пуерто Рико придобиват независимост от Испания, а Филипините и някои острови в Пацифика стават владение на САЩ.
Към основна статия География на САЩ
САЩ са четвърта по площ страна в света след Русия (17 075 200 км2), Канада (9 984 670 км2) и Китай (9 632 927 км2) с обща площ от 9 631 418 км2. При изготвянето на класацията се има предвид, че Република Тайван не е независима държава, а продължава да се води като провинция Тайван, част от Китайската народна република. * Най-високата точка на САЩ е връх Маккинли 6194 m в щата Аляска, който и е най-висок за цяла Северна Америка. Най-ниската в САЩ, а и в цяла Северна Америка е Долината на смъртта 86 м под морското равнище в щата Калифорния.
Съединените щати се разделят на 6 региона на базата на общи географски, исторически, културни, и други сходни характеристики. Тъй като регионите са съставени от щати в съседство един с друг ги слагаме под категория география, но те могат да бъдат и под някои други категории. Регионите се казват:
Метеоритният кратер на Барингер
Съгласно Конституцията на САЩ, приета през 1787 г., пълномощитята по осъществяване на държавното управление са в преоргативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти.
В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който Федералнто правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг.
Висш орган на законодателната власт — двукамарен Конгрес на САЩ:
Висш орган на изпълнителната власт - Президентът на САЩ.
Висш орган на съдебната власт - Върховният съд на САЩ].
Основни политически партии в САЩ са Републиканската и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.
През 2003 година САЩ са били третата по посещаемост туристическа дестинация в света със 40 400 000 туристи, след Франция със 75 000 000 и Испания със 52 500 000.
Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е Западът следван от Югът. Според Бюрото за преброяване на населението щатите с най-голям разстеж от 1990 г. до 2000 г. са били Невада (66.3%), Аризона (40%) и Колорадо (30,60%) *.
В Съединените щати няма официален език. В анкета при преброяване на населението през 2000 г. 215,4 мил. са отбелязали, че говорят английски вкъщи, 28,10 мил. испански, 1,6 мил. френски, 1,5 мил. китайски, 1,38 мил. немски, и други. 28 565 души са казали, че говорят на български език вкъщи като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ.
Най-големите метрополиси по население в САЩ за 2000 г. са:
Вижте също основна статия Празници на САЩ
На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По времето на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките.
| Дата | На английски | На български | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 януари | New Year's Day | Първият ден от новата година | - | 20 януари 1 | Inauguration Day | Встъпване в длъжност на президента | - | 3-ят понеделник на януари | Martin Luther King, Jr. Day | Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг, младши | - | 3-ят понеделник на февруари | Presidents' Day (Washington's Birthday) | Денят на президентите | - | последният понеделник от май | Memorial Day (Decoration Day) | Денят на загиналите във войните | - | 4 юли | Independence Day | Денят на независимостта | - | 1-ят понеделник на септември | Labor Day | Денят на труда | - | 2-ят понеделник на октомври | Columbus Day | Денят на Колумб | - | 11 ноември | Veterans Day | Денят на ветераните | - | 4-ят четвъртък на ноември | Thanksgiving Day | Денят на благодарността | - | 25 декември | Christmas | Рождество/Коледа |
Забележка: 1 На всеки 4 години, след президентските избори.
Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали най-важната част от които е Междущатската Магистрална Система, частично заменила по-остарялата Магистрална система на Съединените щати.
Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извърщват от Амтрак, който обслужва 46 от континенталните 48 щата.
Много от американските градове имат метро, като най-голямото е Нюйоркското метро.
Primeren kaliforniiski nomer na kola.jpg]]
В номерата на американските автомобили няма включен МПС-код, а номерът представлява комбинация от букви и цифри. Номерата се издават от съответният щат. Над или под номерът пише името на щата, който е издал номера, например California (Калифорния), New York (Ню Йорк) и т.н.
Основна статия: Въоръжени сили на САЩ
Въоръжените сили на САЩ се състоят от:
Verenigde State | USA | አሜሪካ | Estatos Unitos | Geānlǣht Rīcu American | الولايات المتحدة الأمريكية | Estaos Xuníos d'América | Amerika Birləşmiş Ştatları | Злучаныя Штаты Амэрыкі | মার্কিন যুক্তরাষ্ট্র | Stadoù-Unanet Amerika | Sjedinjene Američke Države | Estats Units d'Amèrica | ᎠᎺᎢ | Spojené státy americké | Америкăри Пĕрлешӳллĕ Штатсем | Unol Daleithiau America | USA | Vereinigte Staaten | އެމެރިކާ | Ηνωμένες Πολιτείες της Αμερικής | United States | Usono | Estados Unidos de América | Ameerika Ühendriigid | Amerikako Estatu Batuak | ایالات متحده امریکا | Yhdysvallat | États-Unis d'Amérique | Feriene Steaten fan Amearika | Stáit Aontaithe Mheiriceá | Na Stàitean Aonaichte | Estados Unidos de América - United States of America | સંયુક્ત રાજ્ય અમેરિકા | ארצות הברית | संयुक्त राज्य अमेरिका | Sjedinjene Američke Države | Etazini | Amerikai Egyesült Államok | Statos Unite de America | Amerika Serikat | Estados Unidos iti America | Usa | Bandaríkin | Stati Uniti d'America | ᐊᒥᐊᓕᑲ | アメリカ合衆国 | mergu'e | ამერიკის შეერთებული შტატები | សហរដ្ឋ | 미국 | संयुक्त राज्य अमेरिका | Dewletên Yekbûyî yên Amerîkayê | Statys Unys | Civitates Foederatae Americae | Vereenegt Staate vun Amerika | Vereinegde State van Amerika | JAV | Amerikas Savienotās Valstis | Соединети Американски Држави | യു.എസ്.എ. | Стателе Уните але Америчий | अमेरिकेची संयुक्त संस्थाने | Amerika Syarikat | Stati Uniti | အမေရိကန္ပ္ရည္ေထာင္စု | Altépetl Osehsepanoaseh Americac | USA | Verenigde Staten | USA | Amerikas forente stater | Wááshindoon bikéyah ałhidadiidzooígíí | Estats Units d'America | Америкæйы Иугонд Штаттæ | Stany Zjednoczone | د امريکا متحده ايالات | Estados Unidos da América | Stadis Unids da l'America | Statele Unite ale Americii | Соединённые Штаты Америки | Leta Zunze Ubumwe z’Amerika | संयुक्त राज्य अमेरिका | Stati Uniti | Unitit States | Amerihká ovttastuvvan stáhtat | Sjedinjene Američke Države | United States | Spojené štáty | Združene države Amerike | Shtetet e Bashkuara | Сједињене Америчке Државе | USA | ஐக்கிய அமெரிக்க நாடுகள் | Иёлоти Муттаҳидаи Амрико | สหรัฐอเมริกา | Estados Unidos | Yunaitet Stets | Amerika Birleşik Devletleri | ئامېرىكا قوشما شتاتلىرى | Сполучені Штати Америки | ریاستہائے متحدہ امریکہ | Amerika Qo`shma Shtatlari | Stati Unìi d'Amèrica | Hoa Kỳ | Estats Unis | פאראייניקטע שטאטן פון אמעריקע | Orílẹ̀-Èdè Amẹ́ríkà | Meijgoz | 美國 | Bí-kok
This article is licensed under the GNU Free Documentation License.
It uses material from the
"Съединени американски щати".
Home Page • arts • business • computers • games • health • hospitals • home • kids & teens • news • physicians • recreation• reference • regional • science • shopping • society • sports • world